ЗДРАВОСЛОВЕН ЕГОИЗЪМ

Сигурно сте срещали хора в живота си,  на които все не им достига нещо, все не им е достатъчно. А забелязали ли сте, че на тези хора, каквото и да им дадат и колкото и да се стараят другите да отговорят на желанията им, те остават все така недоволни, неудовлетворени и нещастни? И например, ако им дадат един бонбон, те вместо да го разопаковат и да го изядат, си го слагат в джоба и продължават да се оплакват как няма нищо сладко в този живот и така ден след ден….

Има и други хора, те все искат да дават. Те живеят, за да дават….още и още и още! Понякога даже не ги интересува другия дали иска нещо, те му дават! Този човек, може и да вижда как му се гади на другия, но той с усмивка и гладен поглед ще продължи да тъпче към другия и да му обяснява колко още има за даване.

Всъщност и двете страни са гладни. Гладни за живот, в който не знаят как да получат наистина и как да се нахранят.   И са взели – дали отвсякъде. Определението за взел -дал в речника е за |крайно съсипан, изнемощял човек, който вече е пред умиране.|

Обикновено причината за подобни поведения, в които не можем да си дадем на себе си и на другия,  се крие в детството. Такива възрастни са били деца на родители, при които този дефицит също е съществувал. Взаимоотношението там се е реализирало само при условие че, и в  първия и във втория случай по – горе, детето ще е послушно, кротко и възпитано и ще изпълнява това, което се иска от него, за да получи обич и одобрение. Така то се дресира да не забелязва своите истински потребности, да не ги признава и да не ги задоволява, за да не разсърди родителя. В резултат на това остава незабелязано, неразбрано, самотно и тъжно, разчитайки само и единствено на голямото Ти, което ще го нахрани по неговия си начин. Т.е, ако съм пасивен и само ми дават, ще има взаимоотношение. Ако се появя и поискам нещо различно за себе си, връзката с родителя е застрашена, защото ще получи неодобрение, а от там може и да бъде лишено от  обич. Така пораства и се превръща във възрастен без собствено мнение и усещане за неговото право да има, да иска и да си дава наистина. А това са основните му права, които то доброволно отстъпва, за да има връзка.  От там се разделя модела  на двата  варианта – или само чакам и мрънкам да получа без да знам какво, защото нямам право да се свържа със себе си, или започвам да давам всичко, което имам,  за да съм ценен за другия, независимо от моите потребности. Става дума за един и същ проблем с две страни, зад който стои страх от самота, отхвърляне или неодобрение. За съжаление седейки в това автоматично, без да можем да го осъзнаем и променим, ние сме неспособни да си дадем и да се нахраним наистина, просто защото ни няма за нас самите. Оставаме гладни, неудволетворени и празни, без да знаем че има решение и то е да се потърсим как  да поставяме другите на първо място в живота си, но не за сметка на собственото си първо място. Има много пътища към това. В терапията това може да се научи като се възстановят уменията  за поставяне на граници, отстояване, активиране на здрав егоизъм и свързване с истината за нас и потребностите ни. Възстановяване, защото ние се раждаме с тези способности, просто за да се адаптираме и да оцелеем се отказваме от тях и после живеем, забравили  че ги имаме. Всъщност можем да не живеем живот в който сме  взели – дали заради другите, а взели и дали първо за себе си!