Продължете към съдържанието

„Тялото е многоезично създание. То говори чрез своя цвят и температура, чрез сиянието на обичта, пепелта на болката, топлината на възбудата, студа на съмнението. То говори чрез постоянния си едва забележим танц – понякога се поклаща, понякога потръпва. То говори чрез ударите на сърцето, униението, бодването под лъжичката и събуждането на надеждата “

                                                                                                                       Клариса Пинкола Естес 

Телесната психотерапия се счита за клон на соматичната психология и се  основава на концепцията, че хората преживяват света не само чрез своите мисли и емоции, но и едновременно чрез своите тела.

Напоследък се правят  все повече изследвания, които подкрепят гледната точка на  телесната психотерапия, която започва да се движи от не толкова популярна психотерапевтична модалност, към такава, която става все по-широко разпространена, защото тя може да направи контакт с  места в психиката, до които други терапии нямат достъп. В днешно обезтелесено  време тя е един много добър избор за хората, които нямат добра връзка и осъзнатост за тялото си, а от там и за психиката си.

Освен използването на тялото като източник на информация за психиката, психотелесната терапия е по-гъвкава технически от другите терапии като подход. В сесиите, наред с анализа и разговорите,  се използват преживелищни опити, движение  и докосване на различни мускулни групи, различни техники от арт-терапия и  дихателни практики, като в хода на процеса, предварително се обсъжда с клиента, до колко може да сътрудничи по отношение на контактът с тялото и телесните техники.

Всеки психичен проблем е възможно да се прояви по много начини. Например, затруднение във връзката, може да породи прекомерно мислене, липса на сън, сърцебиене или паник атаки. В същото време, подобен симптом, може да се е породил  от   травма в    ранното детство,  която е била задържана в тялото и  се „соматизира“  чак сега. Една част от психичните конфликти в нас  могат да бъдат трудно за достъпни  само чрез разговор и  когато се включи гледната точка на тялото, информацията, която носим за себе си,  излиза  естествено чрез определено движение или усещане, което чака да бъде осъзнато.

Психотелесната психотерапия в основата си следва процесът по който работят и другите психотерапевтични модалности, а именно – взаимодействието  между терапевта и клиента,  благодарение на което може  да се  промени или отслаби действието на фактори, пречещи на житейското реализиране. Докато се случва това, в защитена и приемаща среда, клиентът има възможност да изрази проблемите си свободно да постави под съмнение себе си  и изборите си, без да се бои от осъждане, оценка или отхвърляне.

Кога приключва терапията?

Повечето хора започват да търсят терапевт, когато вече имат проблем, с който трудно се справят. За всеки въпросите са различни и много индивидуални, но общото е  че терапията помага на всеки, който иска да вземе живота си в ръце и да го управлява и твори според себе си. Докато се случва този процес,  с помощта на терапевта, клиентът се учи как сам да се регулира, разбира и овластява спрямо предизвикателствата пред които е изправен. Терапията приключва, когато се постигнат целите, които човекът сам определя в началото с помощта на терапевта.